Малко цинизъм

 ”Aвтобус падна в Янтра, 18 загинаха ” – национална трагедия ше кажете вие, но питайте някои водещ журналист и той не би ви отвърнал така. Това журналистите са странни хора и както вече всички са научили – добрата новина е лошата новина. Да трагедия е, но покрай сушата от новини, които да грабват окото това си е жива радост за вестниците и всички други медиии. И не стига само това, но и някакви идиоти се опитваха да си разчистват сметките за пореден път в София. Тъкмо когато един народ се готвеше да празнува най-големият семеен празник и ето ти катастрофа с 18 жертви и убийство, което “хиените на перото” не могат да пропуснат. Всички вече сме научени, че в същност лошите събития продават вестници, затова не бива да се изненадваме, когато четем заглавие - “18 трупа, автобус падна в река” - но това не е едно коректно заглавие. Всеки би се подвел, че 18 човека са се удавили при падането на автобус в река, но истината е че те са загинали при катастрофа. Тогава на кой му е нужно в заглавието да присъства и това автобус падна в река. Ако прочетем информацията ще разберем, че сблъсъкът и падането в пропастта са причина за смъртта на хората. Но няма да се постигне такъв ефект ако се напише нещо по-нормално (при условие, че може да има нещо нормално в такова заглавие). Търсенето на сензации доведе до тоталното олигофренизиране на повечето медии, които не намират някаква мярка при която да спрат (както в някои други държави) да пишат глупости. Вярно, че това е важна новина, но драги редактори – първа страница, не пораснахме ли достатъчно за да престанем да ужасяваме нашата аудитория. Доколкото ми е известно най-лесно е да се направи филм на ужасите – евтино и не ти трябва кой знае какъв сценарии и каква актъорска игра. Може да е малко тъпичък или скучен, ама поне е гледаем и събира парички. Така е и с медиите – най-лесно е да се покаже нещо ужасно – събира хората като мухи на мед. Дори ми беше доста смешно, когато една водеща медия имаше в самите си новини т.нат. “Добрата Новина”. Ще кажете, че в България има само лоши новини и кажи речи и нещо добро се случва и тъй като може и да не го забележите видите ли дайте и заставка да му направим. Да подчертаем – това днес е добрата новина, а иначе 3-трупа, 2 канала за наркотици, малко изнасилени и няколко жертви на тероризма, като прибавим и дневните загуби в Ирак и Афганистан – кажи речи стигнахме 10-20 трупа (и добре, че в новините не присъства почти никога нещо от Африка, че отиде та се не видя…)

И съвсем скоро тази лична трагедия на близките на 18 човека се превръща в първа новина и обикаля пространството няколко пъти. И всеки път се добавят все по-нови и по-нови детайли. Започва всеобщо разследване, но не проведено от официалните органи, а от някои журналисти, защото това са хората най-добре отговарящи на профила на българина (разбират от всичко, независимо дали са в ресор спорт, икономика, вътрешни събития, външни събития, култура, лайф(стайл) – в българия има само лай, стилът го е закъсал някъде на чешката граница и още не може да стигне до тук), които си мислят че могат да стигнат до всичко сами. Да може да има и такива журналисти, но силно се съмнявам, че е нужно да го доказват по такъв начин. Малко е дразнещо, когато почват да се правят едни паралели с други подобни случаи (Река Лим) – тъкмо хората (с извинение) погребаха мъката си и някакви идиоти им напомнят отново през какво са минали и започват да изкарват архивите с информация, материали, снимки. Глупаво е, глупаво и неадекватно да правите паралели между две трагедии – така някои хора започват да си мислят, че всички детайли са еднакви. Хората започват първо да търсят виновни за случилото се и при толкова много “съвпадения”, първото което си мислят е – виновен е “ОТНОВО” шофьорът. Това е крайно нелепо да се хвърлят каквито и да било обвинения, защото на всички ни е ясно, че докато не се сформира комисия, която да даде експертиза това са празни приказки и не могат да вменяват вина. Но явно хората четат това, което искат да чуят и защо да ги разочароваме. Какъв е смисъла да се стои неутрален, като нито ще спомогнем за популярността на медията, нито ще събуди някакъв интерес. По-добре да се оплюва наред и чак по-късно да се говори за истината и за фактите, които наистина значат нещо. Нека да хвърлим тежките обвинения, а пък ако те са верни – по-добре за нас пишещите – били сме прави, а ако “случайно” са грешни, хората ще кажат: “поредната журналистическа измислица” и ще го подминат.

            И това не е всичко. Тоталната наглост на журналистите не спира пред нищо – дори и пред личната трагедия, най-вече пред личната трагедия, особено ако е смърт. Та след трагедията започнаха да се публикуват фотоси, които бих нарекъл “непрофесионални” , ако те въобще влизаха в някоя категоризация, поради шокиращата си природа. Но върха на наглостта дойде по време на нациоалния траур и по време на погребенията, когато някои “vultures” отидоха и започнаха да разпитват какво чувстват и какво ще предприемат. Какво чувствате вие, когато погребете най-близките си хора? Можете ли да си представите случката – тъкмо се връщате покрусени от гробището и някакъв абсолютен олигофрен започне да те разпитва. Какво бихте направили? Аз лично, макар и да не съм много бойна натура ще му избия зъбите с огромно удоволствие, за пред съда в състояние на афект (да ме съди ако смее). Нима няма нищо свещенно на този свят – нима човешката мъка, нашата лична мъка не е неприкосновена, заради някакъв обществен интерес. Нима този обществен интерес е по-голям от нея и какво е това общество, което иска да гледа такива сцени. Каква е тази “професия” от “политически проститутки”, “садо-мазохисти”, ровещи в “боклука” на хората малоумници и хора които гледат да изкарат събитие от всичко. Ако не можете да отговорите на този въпрос значи или:

1. Не живеете в България и единственото ви съприкосновение със случващото се тук е някои и друг e-mail, разменен с приятели/роднини останали тук или

 2. Живеете във високопланинско село с 4-5 души население и единствените новини които чувате са от бакалията в най-близкото село с по-голямо население, където пазарувате 1-път седмично, или

3. Самият вие сте от тези хора, които четат всеки ден вестници от рода на “Шок”, “Контра”, “Жълт Труд”, “168 часа” (тук малко се изхвърлям не този вестник стана толкова жълт, че ще трябва да го споменем в друга тема, но за това другата година), и други подобни. Всяка вечер сядате и гледате първо Сървайвър и после Биг Брадър, като сте пратили поне 15-20 смс-са за да изгоните някои от хората във второто. За вас смислената журналистика започва и свършва до новините вечер, защото пресата която четете сигурно не би се нарекла и преса в една нормална държава (особено такава с работещо правосъдие, в случай че някои спори, че има жълта преса навсякъде: Да има, но в някои държави като се чувстваш засегнат можеш да си потърсиш правата в съда и можеш и да доживееш до края на процеса, за разлика от България). 

4. Или 4, вие сте нормален човек, който обаче няма огромен избор какво да гледа или чете, понеже почти всички в тази страна правят едни и същи неща, щом става дума за медиите. Всяка вечер се чудиш, защо аджиба ги гледам аз тия глупаци по 1/2/3 национални телевизии и защо чета тези национални всекидневници, които излизат със заглавия с огромни шрифтове, които на всичко отгоре 9 от 10 пъти са ако не явно преувеличени или грешно интерпретирани/споменати в някакъв контекст, то сигурно са направо грешни.  Та докато мнозинството или принадлежи на група 3 или макар и да е от последните си мълчи, винаги ще бъде пренебрегвано. И ако не искате и вие да бъдете пренебрегвани и ако не искате вече да гледате или четете тези медии, не го правете. Те печелят от такива като вас, които просто понеже няма нищо друго стойностно и избират да гледат това, което се предлага. Така те си осигуряват голяма аудитори, която предразполага и по-големи приходи от реклама. И тъй като по принцип по-умният отстъпва, то те винаги ще правят едно и също, защото вие ще го гледате или четете, понеже нямате избор, а ако те решат да сменят тона, то тези които харесват сегашния няма да направят компромис (нали знаете тъп и упорит). Затова ако някой в бъдеще му се прииска да прочете нещо различно, то той ще трябва да си потърси чуждестранна медия, която може би ще представи нещата по-обективно. От това състояние на пазара бих заключил само, че явно няма много български медии, които да се стремят към абсолютна обктивност, безпристрастност или коректност, защото чрез налагане на такъв стил ще загубят аудитория (което в същност си е загуба на пари). А господин Ганьо Сомов да се откаже от келепира (и Солунската митница)…

 

„Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда.

GHOST BUSTERS

Ловци на духове 3

 

Не не се лъжете, такъв филм не съществува, но в момента е в процес на “заснимане” в България макар и не в конвенционалният смисъл в който си мислите. Продуцента на филма (или за незапознатите “спонсорът” на мероприятието Отваряне на Досиета) е Ахмед Доган чрез офшорната си компания наречена ДПС, която играе перфектната роля на семеен консорциум за лично обогатяване. Неговата инициатива не е никак странна, защото самият Доган е един от “най-популярните” (от латински – обичан от народа (не се уточнява от кой народ точно) агенти на бившата голяма братска кионематографична студия наричана за кратко ДС.

За хората родени в края на комунизма или дори след 10 Ноември да уточним, ДС беше българският Холивуд – разни известни и неизвестни продуценти от братска Москва, които осигуряваха финансирането, наемаха обикновени хора от народа да играят роли в филми, заснемани в някои от 6-те студиа (наричани тогава 1-во, 2-ро … до 6-то управление). Най-популярните филми по това време бяха шпионските и трилърите, но от време на време се заснимаха и прилични екшъни, исторически филми и от време на време по някой еротичен (или чисто порнографски в зависимост от майсторството на режисьора) филм. Много популярни бяха филмите с множвство завръзки – жената наблюдава мъжа, той наблюдава тъщата, която пък подслушва тъста, само за да бъдат издадени най-накрая от децата – пример за добрата социалистическа младеж. Основна цел на Държавната (С)Кинематография беше да се промиват мозъците на около 7-8 милиона потенциални зриители, които бяха огромен рекламен пазар и приемаха слоганите и рекламните послания като топъл хляб и не роптаеха много много, защото я са казали нещо, я чичо Вълчо от третия етаж се е оказал някой треторазряден актьор и после ще трябва да ходят на разходка из тъмните мазета на киностудията номер 6 и да пишат “сценарии”.

Всичко това беше забравено за добро или зло с идването на демокрацията, но се намериха едни нови актъори на една нова сцена (бул.Н.С. до опашката на Коня) решиха, че е време да се припечелят някакви пари от претоплени от старите филми сцени. И макар и темата да не е много оригинална решиха да направят поредния римейк, с идеята, може би да е и последният. Но на публиката не и ли писна седемнадесет години да гледат един и същи сапунен сериал с едни и същи главни герои и с неизвестен край? Явно не защото живо се интересуват дали добрият Гошко в същност няма лош брат близнак Гоце или каква точна роля е имал малкият Сава във филмовата индустрия, или дали е играл на времето в някой и друг филм малкият Иванчо.

Точно за това сега 143 заблудени треторазредни актьори гласуваха за отваряне на старите киноленти – “за да си припомним старите муцуни”, като че ли има шанс да ги забравим при постоянното им присъствие пред малкия и големия екран. Дори се прие и списък с това кои филмови роли ще се оценят от българската филмова академия първи. Явно всички са равни ама някои са още по-равни и заслужават оценката на зриителите. Но нека не преоткриваме топлата вода, а да се движим в крак с времето: да се въведе един полит-VIP Брадър, като се съберат всички герои от старите ленти и публиката да гласува кой да бъде изгонен от политическата сцена. Предлагам и гласуването да става със СМС-си, парите от които директно да отиват в “Българската коледа”. Гарантирам, че интереса ще е толкова голям, че ще се помогне на много повече деца, отколкото това става с реалната кампания, направо ще прегреят телефонните линии и мобилните оператори ще регистрират рекорден трафик. Само че има един проблем – няма да има победител, но за сметка на това ще има много доволни зрители, които ще поискат и 2-ри и 3-ти епизод на шоуто, но този път да се проведе в друга “къща”. Кандидати за продълженията могат да бъдат различните общини – все пак има много “бивши кадри” в местната власт, може да се продължи с държавните институции, здравната каса и болниците, образователната система и.т.н. Като цяло по 1 Биг Брадър да споходи “съквъртирантите” на всички места където се влияе върху бъдещето на страната, защото както казват Ъпсурт “Сега навсякъде има Матриал”.

И все пак ако електоратът не е узрял за това предлагам да се завъртят отново камерите и да се заснемат продълженията на касовите хитове: “Трафик 2: Историята на Поли Пантев и Косьо Самоковеца”, “Гладиатор 2” – епична сага за борбата на един бивш пожарникар със столичният боклук, “Жега 2” – или как някои хора откраднаха едни милиони и успяха да не усетят жегата зад гърба (съжалявам деца ама в българската реалност лошите побеждават), “Кръстникът 4” (само че тук за главната роля има много кандидати) и “Полет над Софийските пътища”. Успехът в боксофиса е гарантиран!

BAT RAMBO in Action

“Мен властта не ми трябва, години наред имам най-високо одобрение; искам да вземем властта и да ви я дам на вас”, обърна се столичният кмет към присъстващите

Най-накрая доживяхме бат Рамбо да си признае, че дългосрочната му цел е да “завземе” всички власти. Добре, че е “несъвършенният закон”, който явно е създаден с някаква цел, а именно да пази от “преяждане с власт”, нещо от което бат Рамбо няма начин да не се задави скоро. И на всичко отгоре искал да даде властта на присъстващите 3418

души. Е ами според мен няма толкова свободни постове в момента, но ако успее да вземе и 3-те власти, може и да се намерят, особенно след още няколко кръга партийни прочиствания в различните администрации и министерства, ще разполагаме с “перфектно-работеща” бюрокрация от чиновници, за които отново ще трябва да се дават едни пари за да се образоват, понеже видите ли предните също ги образовахме за да могат да си вършат работата. Да верно това не е клуб на приятелите на бат Рамбо, а списък на хората гладни за държавна работа, държавни поръчки, държавническа корупция и държавно обогатяване. Свободната гражданска формация е само поредната илюзия, която със своят безкраен популизъм се е устремила нагоре. Само като се вземат в предвид предишните му изказвания е ясно, че бат Рамбо и понятие си няма от това как се прави държавническа политика и как се взимат решения в рамките на българската демокрация. Той просто употребява всичкото доверие, което голямото стадо му е дало, за да бъде тяхно куче пазач. Да стадото в същност е това, което трябва да бъде наказано за всичките глупости случили се в страната през последните 17 години. Когато един политик в която и да е “нормална демократична държава” се дискредитира силно в обществото – той изчезва от публичната сцена завинаги. Тук единственият политик, изчезнал от сцената е Жан Виденов, който реши че не може след катастрофалният провал да продължи да бъде политик. Всички други, които обещаваха и не изпълняваха отново и отново са все още на различни места по държавната стълбица и продължават да обещават или само минават за известно време на сянка.

Но нека да не се отплесваме и да обобщаваме – нека да видим какво точно е казал бат Рамбо: “Той подчерта, че това ще е партия на онези, които се борят срещу организираната престъпност, корупцията и са за реформи в съдебната система. ” Е това е много популярна теза напоследък – няма политик, който да не се бори в нашата държавица срещу организираната престъпност, корупцията и много често и срещу съдебната система. Всички идват на власт да се борят срещу тях и всеки следващ идва с обещанието, че ще се бори понеже предишните видите ли нищо не направиха. Но да продължим – ако ГЕРБ ще извежда напред ценностите в семейството няма да е лошо неговият лидер да вземе да се поучи от предшественика си популист (макар и малко краен) Волен Сидеров, който малко преди краят на кандидатпрезидентската драма стана семеен човек. А щом полицаите и учителите не са ни длъжни направо да спред да плащаме частта от данъци, отиваща за техните заплати – хем ще се задържат повече пари в нашите джобове хем няма да се оплакваме, че даваме пари за лошо обслужване. И разбира се: “трябва да бием с много” – малко звучи като инструкция към полицаите – не че на тях такава инструкция им трябва, дори и без нея бият (ама само когато не могат да ги набият обратно). И като бие с много сигурно ще се приеме един “добър” закон в който някоя “много известна и с нечуван авторитет и морал” личност ще може да заема всички постове от значение. Може да се избира президент-министър-председател-кмет и да няма проблеми в съвместяването им. А може към тази 3-ка да се прибави и министър на вътрешните работи, по заслуги.

И да не се спре бесният популизъм до тук, започват и икономическите идеи – необлагаем доход от 800 лева, което сигурно ще доведе до дупка в следващият бюджет, която не е ясно как ще се запълни при намаляване на данъка върху доходите до 10% и премахване на данъците за дарение (та да може всяка сделка с недвижим имот да минава като дарение за да не се плащат данъци). Разбира се трябва да се намали и огромната администрация – нещо напълно нормално, само ако става дума наистина за намаляване, а не за преназначаване на нови хора. И накрая като щипка сол се добавя, че членовете на ораганизацията ГРОБ (без превод) няма да бъдат бивши агенти на ДС.

Само като се види какви хора участваха на учредяването на новото отроче на българската политическа система може да стане ясно, че изискванията за чисто агентурно минало трудно ще се изпълнят. Пък и което е по-важно малко ще е трудно да се лавира между различни програми и идеи при наличието на леви, десни, земеделци (неугасващото земеделско слънце Анастасия Мозер и нейният първи враг Георги Пинчев), националисти (умерени в стил ВМРО : “КАракачанов Винаги е Пра(ъ)в). Но напълно е наясно, че такъв проблем би бил несъстоятелен с настоящият лидер, който обикновено действа на принципа “Сталин винаги е прав” и ще решава еднолично и едноръчно ако е възможно проблемите на хората (особено ако има камера наблизо).

Hello world!

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!